„В ЛЕСУ”
Сергей Евгеньевич Трофимов (1953-1979 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ГОРАТА
Влажен въздух на пролетна привечер
сред суровата зеленина;
аз не ще съм попътно-насрещният
на пътека през сочна трева.
През годините литнали облаци
над върхарите веят платна,
волни, сякаш прозрели са новата,
необхванатата висина.
Петънце от небето проправя се,
притъмнява, в клонака над мен
е Голямата Мечка, заплавала
над гората, бълнуваща ден.
Аз се спускам в шубраците дремещи,
гдето мракът след мен оживя...
В този свят няма страх и жаления.
Просто тъй през безкрая вървя.
Ударения
В ГОРАТА
Вла́жен въ́здух на про́летна при́вечер
сред суро́вата зеленина́;
аз не ште́ съм попъ́тно-насре́штният
на пъте́ка през со́чна трева́.
През годи́ните ли́тнали о́блаци
над върха́рите ве́ят платна́,
во́лни, ся́каш прозре́ли са но́вата,
необхва́натата висина́.
Петънце́ от небе́то пропра́вя се,
притъмня́ва, в клона́ка над ме́н
е Голя́мата Ме́чка, запла́вала
над гора́та, бълну́вашта де́н.
Аз се спу́скам в шубра́ците дре́мешти,
где́то мра́кът след ме́н оживя́...
В то́зи свя́т ня́ма стра́х и жале́ния.
Про́сто тъ́й през безкра́я вървя́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Трофимов
В ЛЕСУ
Влажный воздух весеннего вечера,
сыроватая зелень листвы;
мне не будет попутного-встречного
на тропе среди сочной травы.
Облака, как года отлетевшие,
над верхушками крон разнеслись
во все стороны, словно прозревшие
неоглядную новую высь.
Голубое пятно чисто светится
надо мною, тускнея, и в нем
проплывает Большая Медведица.
Лес шумит как в бреду о своем.
Я спускаюсь в дремучие заросли,
где за мною смыкается мрак...
В этом мире нет страха и жалости.
Я иду никуда, просто так.
---------------
Руският поет Сергей Трофимов (Сергей Евгеньевич Трофимов) е роден на 16 юни 1953 г. в Москва. Има няколко самиздатски публикации. Самоубива се на 19 декември 1979 г. в Москва. Негови стихове са включени в антологията „Русские стихи 1950-2000 годов” и в поредицата „АКТ Литературный самиздат”.